10.20
Успяхте ли да разберете какво готвят партиите за велосипедистите в София през идния мандат? Уверени ли сте в тяхната подготовка и заявени намерения? Можете ли да гласувате велосипедно?
Ние сме объркани и разочаровани. В програмите намерихме повече коментари и обвинения, повече гръмки обещания или общи приказки. Много малко са конкретните, ясни и обосновани велосипедни мерки.
Намерихме доказателства в поне 4 от 6 изследвани програми, че партиите са прочели и взели предвид изследванията правени от Велоеволюция. Можем с радост да отбележим, че велосипедната тема вече е част от транспортните политики на всяка от основните политически сили. А после?
По програмите им познахме популистите, мърморещите, способните, знаещите и можещите.
Няма партия, която да приоритизира предложените мерки – по важност, по време, по място…
Няма партия, която да посочва как реалистично ще финансира предложените мерки – не просто велосипедните, а никои мерки.
Няма партия, която да заявява ангажимент за повишаване на пътна безопасност, а оттам и за безопасност на велосипедистите.
Само две партии предвиждат да направят анализ, преди да инвестират в скъпа пътна инфраструктура.
Само една партия предвижда адекватни подробни мерки за постигане на взаимовръзки между велосипедите и останалия транспорт.
Само една партия заявява нещо за начина на провеждане на задължителните според закона обществени обсъждания за планове и проекти за градската среда.
Тук въпросът не е само в политическите програми, а в отношението на политиците към истинските проблеми. Редица проучвания сочат, че велосипедните мерки струват много по-малко на обществото отколкото автомобилните, не само за шофьорите, но и за общината. Никоя от партиите не обръща наистина сериозно внимание върху замърсяването на въздуха: според СЗО и Европейската агенция по околна среда около 10000 годишно са случаите на преждевременна смърт в резултат на замърсения въздух в България. За София това означава съкратен живот на 2000-3000 души годишно. Значителна част от замърсяването на въздуха в София се причинява от автомобилния транспорт. В някои програми срещаме предложения за “интегрирано управление на транспорта” и “чисти автобуси”, но това със сигурност не е достатъчно, за да се реши проблема. Очевидно политическите партии имат много малко разбиране за проблема или предпочитат да го игнорират.
Разочарованието от избора, предложен ни от партиите, няма да ни попречи да следим бъдещите им действия. Въпреки очевидната политическа немощ виждаме няколко важни общи ангажименти, които всички политици в София ни обещават да следват:
- повече велосипедни алеи свързани в мрежа
- система за обществени велосипеди под наем
- повече велосипедни паркинги
- велосипедни връзки между кварталите, парковете и извън града
- вело-автобуси за достъп и отдих в планините и софийските околности
Очакваме че щом всички обещават да работят в еднаква посока, то през есента на 2019 година трябва да видим конкретните резултати и да можем да ползваме обещаните велосипедни придобивки. За да постигнат това, избраните трябва да работят съвместно в общинския съвет.
На политическите програми им липсва много съдържание, но ние все пак очакваме партиите да изпълнят обещанията си. В следващите години ние ще продължим да работим с общинския съвет и ще продължаваме да упражняваме натиск за нещата които липсват в програмите: истински добра велоинфраструктура, различна от жълтата боя по тротоарите, добър анализ на трафика и вело-потоците базиран на ясно зададени приоритети, отчитащ разходите и ползите за околната среда.
Можете да ни помогнете да разберем кои от новите общински съветници са истински активни и постигат поставените си велосипедни цели. За всички предложения, доклади или анализи, протоколи от заседания и за конкретни проекти в общината се пази информация. Тя може да ни послужи за да правим всяка година обобщение за постигнатото в сравнение със заявените предизборни обещания. Същата информация ще ни послужи и след 4 години, когато отново ще трябва да направим избор.
Промяната на предназначението на съществуващите тротоари НЕ Е строеж на вело алеи. От тези “строежи” имат полза само каращите коли, защото не им се пречкат колела по пътя, а ако някой продължи да кара по платното, могат да го псуват с чиста съвест. Резултатът от повечето нови вело алеи в София и България от моя гледна точка е следния:
1. Вместо тротоар, има вело алея – няма място, къде да ходят пешеходците, които са несравнимо повече и по-важни от велосипедистите. Те са най-важният и най-прецакан участник в движението, откакто започнахме да строим нови “европейски” улици с вело алеи. Безобразие е на улицта да няма тротоар! Безобразие е тротоарът да е една лента, широка 30 см, там, където са стълбовете. Безобразие е да направиш път за колело и да отнемеш възможността на човек с инвалидна колична или майка с количка да се придвижва нормално. Докато имаме власти, които не са склонни за нищо на света да строят истински вело алеи за сметка на част от пътното платно, просто няма смисъл.
2. Смесват се несъвместими по скорост хора (5 км/ч) и колела (20-30 км/ч). Разхождането спокойно по тротоара става опасно. За деца – много опасно. Ощетени са най-важните участници в движението – пешеходците.
3. Драстично спадане на скоростта на придвижване с колело. Властите не приемат колело като средство за придвижване, а като средство за спорт и забавление. А вело алеята, струва ми се, вече е любимо средство за усвояване на евро или национални пари. След строежа на всеки нов булевард с вело алея, от точка А до точка Б се стига по-бързо с кола и по-бавно с колело.
4. По повечето алеи е невъзможно или вредно за колелото да се карат бегачи и изобщо колела с тънки капли, защото дори да са скосени, бордюрите са остри и неудобни, а карането по тротоара неминуемо те води до бордюр. Моето колело е сгъваемо,с тънки гуми и се налага почти да спирам на всяка пряка и да ставам от седалката, за да не го счупя докато карам по бул. “Гоце Делчев”, например. Ясно е, че проектантите не им дреме, нито общинарите карат колело, но бегачите са доста разпространени и са удобни за града. Новата инфраструктура трябва да дава възможности, а не да отнема.
5. Вместо колелото да се кара, алеите се правят така, че то да се бута на кръстовищата и подлезите. Има нарастваща нетърпимост сред мнозинството шофьори и пешеходци към пресичането на кръстовища и подлези от каращи велосипедисти. Властите често напомнят, че колелата трябва да се бутат на пешеходните пътеки, където ни водят новите алеи. Карал съм хиляди километри в различни страни в Европа, както и в САЩ – вело пътеки, по които се слиза и се бута, не съм виждал. Ако има вело алея, тя пресича регулирано , удобно и безопасно кръстовището. Иначе няма смисъл от нея. При пресичането на “Руски паметник” май за първи път в София се сетиха, че колелото е за каране, а не за бутане. А строежът на бъдещи нови кръстовища, при които колелото ще се бута в подлез, са доказателството, че Столична община прави вело алеи за автомобилисти.
Принизяването на функцията на колелото до ходене пеша, не е велосипедна политика, а точно обратното. Това е повече проблем, отколкото решение. При по-малко от 1% българи, които ползват колелото за ходене на работа, новите алеи са добро предизборно и следизборно решение за добър имидж, защото от гледна точка на колите, те изглеждат като истински. Повечето хора не ги използват никога, други ги използват за разходка до парка, а малцинството, за които това е градски транспорт не са съществена електорална маса. Хората се раздват на “екологичните” решения на общините. Модерно е. Европейско. Но всъщност е едий голям компромис с идеята за справедлива градска среда. Лично аз не вярвам, че ефектът от тези вело алеи може да бъде очакваното привличане на повече хора, за които колелото да е градски транспорт. Даже напротив – когато се дава повече пространство, приоритет и улеснения за колите, а колелата са набутани по тротоари и подлези, този вид транспорт ще остане маргинализиран. Най-доволни ще са автомобилистите, защото ще имат по-широки улици, свободни от досадни колоездачи. А велосипедистите, поне в София, са повче от преди. Но не мисля. че е балгодарение, а въпреки новите вело алеи. Повечето от тях всъщност не искам да наричам велосипедни, защото промянвата на предназначението на тротоара, не може да е вело алея. Няма как път, създаден за човек на два крака, изведнъж да стане удобен за превозно средство с вътрящи се гуми.