Велоеволюция

Изминал съм няколко стотин км из Холандия – от Харлем до Ротердам с база Лайден. Първо карах по пътища и следях табелите по тях, с което си спечелих упреците на шофьорите, които спираха, клатеха ми пръст (отличителна черта на холандците, да правят справедливи бележки по всяко нарушение) и негодуващо вдигаха вежди. После открих Инфраструктурата.
Това е пътна мрежа без конфликти (или почти без) с другото движение. Покрай Северно море върви една асфалтирана алея зад дюните с диви рози (в тези дюни крак не стъпва човешки, камо ли багер), по която има и пешаци, и акумулаторни колички с бабички или сакати хора, карат и спортисти, и такива като мете чичковци и дядовци. Въобще няма конфликт, няма инциденти. Хората са 10-12 % не бели, но всички се държат нормално, особено като са на колело.
В градовете мрежата е безупречна, с указатели на ниво 2 метра, с керемиденочервени букви. Достатъчно е от точка А да следваш указателите към точка Б и пристигаш. Подлези, надлези (почти единствените “баири” в Южна Холандия), на кръстовищата специални светофари за велосипедистите. Там след човека-въобще велосипедистът е най-уважаваното същество. Карат бременни (дъщеря ми до деветия!), бащи с “доставни” велосипеди с 2-3 цеца в един кош отпред, майки с по две деца и едно на 5-6 само върти отдясно, карат старци, равини (пък в Антверпен в Еврейския квартал колко е живописно – ортодоксални евреи в черни дрехи се развяват), карат министри, работници и всякакви. На 36 000 кв. км живеят 16 милиона и имат 32 милиона колелета.
Както всичко друго, и мрежата от велоалеи (fietpads) е продукт на много мислене, преценки и практика. Не съм прочел материала на Том Ххродефруй (ако съм прочел и произнесъл правилно името му на доста странния им език), но съм сигурен, че е споделил най-пълно опита им. Там има действащо сдружение, имам десетки техни карти и брошури, дадени безплатно или купени във винкела (магазина) на ANWB, взети от Визитор центъра, гарата , университета, мощното читалище (те му казват Книга и Култура, B&K) и къде ли не още. Велосипедът е на почит навсякъде, от Интернет се виждат огромните вело паркинги, по влаковете се возят, магазините им са райски градини от колелета, поправкаджиите приличат на професори. На Северното море през 2006 беше 30 градуса и отгоре, покрай дългите плажове зад дюните имаше десетки хиляди колелета, край гарите подземни паркинги с хиляди най-различни модели и конструкции … Перефразирайки Горки, за колелетата в Холандия може да се разказва безкрайно.
Та не е саво инфраструктурата. То е начин на живот. Няма джипове и мерцедеси, т.е. има, но не се въртят из центровете на градовете, то и джипове не им трябват, няма оф роудс за тях. Нощем от самолета се виждат огърлици от бисери и кехлибар – всички пътища осветени, земята оработена като райска градина, кравите едва ли не ти говорят, кокошките щастливо пасат край каналчета, патки, лебеди и гъски идват до брега да ги храниш, хората работят и си пият кафето и бирата, е, попушват някъде едни цигари по-особени, има и бира с особен вкус. Боклукчийските камиони са по-чисти от автобусите. Не е рай, имат кризи, проблеми, но преминават през тях на педали. И циганите им едни такива, внушителни и с достойнство. Ако Бог е създал холандците, те са си създали Холандия. И нас Бог е създал, ама ние …
Хайде стига, тя е ясна работата. Кога ще ги стигнем не знам, дано останат умни българи-млади хора у нас за в бъдеще, да си направят вело инфраструктура и да я използват. Тя нашата свърши – вижте ми егенето.
4210014120
У нас е по-друг ландшафтът и не всичко може да бъде като у тях.