Велоеволюция

В София ще се обсъжда поредният проект за кръстовище на две нива, с който общината смята да пребори задръстваниятав града.

На 10.01.2013г. ще има обществено обсъждане на проекта за реконструкция на кръстовището, от 18:00 ч в актовата зала на 35 СОУ „Добри Войников”.

Ако погледнем проекта от велосипедната му страна, то в него са обещани много хубави неща, които е добре да се случат с или без реконструкция на това кръстовище. Преминаванията по ул.”Ст.Михайловски” (към Симеоновско шосе) и по бул.”Н.Вапцаров” от страна та на кв.Лозенец е предвидено да бъде с подлез с рампи за велосипедистите. Чудесна новина е вече декларираното желание на общината да превърне бившата околовръстна жп линия във велосипедна алея. Тя ще бъдно чудно местенце за каране в парка и ще свърже Южния парк с Ловен парк и Борисова градина – едно трасе и сега много популярно за велосипедна разходка, но мъчно за преминаване.

Това ще бъде и част от инициативата за Зелен ринг на София, който граждански организации предлагат да се направи за свързване на големите паркове в града.

Едно хубаво нещо, което може да се направи, е да се изгради и велоалея по бул.”Н.Вапцаров” до Кошарите, за да може с колело да се стига до кв.Лозенец и новите офисни сгради край болница Токуда. За това трасе вече разговаряхме с гл.арх.Диков и той е съгласен да се направи.

Цялото становището на сдружение „Велоеволюция” можете да видите тук.

Дали, обаче, кръстовището на две нива е решение  на проблема с увеличаващия се брой автомобили в града?

Практиката по света е доказала, че увеличаването на капацитета на уличната мрежа, за да побере повече автомобилен трафик, постига всъщност обратния ефект – привлича повече автомобили, защото става по-лесно да се придвижваш, и така пак се стига до задръстванията. За този порочен кръг е говорено и е описван на много международни форуми, интернет портали за градска мобилност и ръководства за градско и транспортно планиране. Но най-вече е изпитано на гръба на много градове. Тогава защо София не се поучи наготово от този опит, ами трябва да инвестира милиони и да съсипе градската си среда, за да го разбере!?

Една чудесна статия по повод кръстовищата на две нива можете да видите в блога на арх.Павел Янчев. http://pavel-yanchev.blogspot.com/2012/07/blog-post.html

Как другите градове намират решение, тогава?

На първо място стои именно осъзнаването, че проблемът със задръстванията не се решава за всеки вид транспорт поотделно, а с единна (интегрирана) транспортна политика. Това, колкото и абстрактно и клиширано да звучи, означава, че за всички видове транспорт се мисли заедно и в една посока така, че да се  постигнат общите цели и общественото пространство да се използва максимално ефикасно. Например в случая с кръстовището на Семинарията значи да си зададем въпросите:

–          Как ще се отрази новото транспортно решение на броя на пътуванията с автомобил /дела на пътуванията с автомобил спрямо броя на пътуванията с всички видове транспорт? -привличат се повече автобили и увеличаваме автомобилния трафик!

–          Как това решение ще се отрази на трафика в целия град и околните кръстовища? – повече автомобили ще минат оттам и ще задръстят кръстовищата при гара Подуяне, Румънското посолство и бул.”Черни връх”. Ефективността на проекта е под въпрос, защото по преброяване повечето автомобили се движат към Симеоновско шосе и ТВ кула – така има опасност задръстването да си остане на нивото със светофара. Но на описания въпрос може да се отговори само след като има транспортни изследвания, каквито не са представени засега

–          Как се стимулира обществения транспорт? – Затруднява се! Облекчението на трафика на кръстовището ще е само временно, а задръстванията на съседните кръстовища ще забавят още повече автобусите. Кръстовищата на две нива заличават възможността да се обособи бус лента, която да направи придвижването с автобус бързо и независимо от автомобилния трафик.

–          Как се стимулира придвижването с велосипед? – велосипедните пътища са изтласкани да минат през парка. За велосипедни разходки парка дори е за предпочитане, но когато стане дума за ежедневно каране на колело – безопасността през тъмните часове е важна. Затова трасето трябва да се освети. Ръководствата препоръчват ежедневните велосипедни маршрути да минават край социално безопасни места, както е например улицата.

–          Как се подобрява градската среда? – увеличаването на автомобилния трафик ще влоши качеството на въздуха и нивата на шума, дори и да се монтират шумозаглушителни панели на естакадата. Ще се закрие гледката към парка и ще се затрудни влизането в него.

–          Ефикасно ли се изразходват обществените средства? – средствата за строителството са от заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, а не с безвъзмездното финансиране по оперативните програми. Т.е. всички ние, както и бъдещите управи на града, ще трябва да връщаме този заем. Предвид, че няма и транспортни изследвания за ефективността на проекта, това си е стрелба на сляпо.

Задръствнията могат да се преборят само с управление на градската мобилност, т.е. да се въздейства върху избора на гражданите какъв вид транспорт да използват за своето пътуване. Това включва даването на възможности и стимули хората да използват обществен транспорт, велосипед или да ходят пеш. Много важен, особено за заклетите шофьори, е резулатът, че колкото повече хора използват алтернативните видове транспорт, толкова по-бързо става придвижването с автомобил. При интегрираната транспортна политика, обаче, намаляването на автомобилния трафик е постоянна цел и тенденция, докато кръстовищата на две нива дават само временно решение на проблема като полагат основи този проблем да се задълбочи в бъдеще. Затова всички имаме интерес нещата да вървят в правилната посока.