2010
04.22

На живо в сутрешния блок по bTV направихме състезание за деня на Земята.

Състезанието се проведе от х-л Плиска до НДК с велосипед, мотопед, автомобил и градски транспорт.

Резултатите от състезанието:

  • Велосипед – 11 мин.
  • Мотопед – 11 мин.
  • Градски транспорт – 20 мин.
  • Автомобил – 22 мин.
Общо прочитания 1963 , 1 прочитания днес
  1. Ето моя пример за ежедневното ми предвижване от моя дом до работата ми, т.е. от жк “Славейков” до жк “Лазур” в Бургас. Разстоянието в едната посока е около 4 километра.
    В първите дни, когато почнах работа използвах градския транспорт. Резултатът – Времето, докато стигна до работата е 35 минути. Автобусът (№ 12) обикаля почти целия град и подвижността му силно се влияе от автомобилния тарфик и светофарите. А за да избегна това обикаляне, трябва да сляза на спирката на “ОРБ – Бургас” и там да сляза и да се кача на друга линия (№ 12А), което ще отнеме поне двойно повече време. Подчертавам, че градският транспорт в Бургас е твърде нередовен. Изводът: Градският транспорт не е най-добрата алтернатива!

    Затова реших да пробвам втория вариант – автомобилът! Тук времето за вземане на разстоянието се влияеше в голям диапазон. В повечето случай ставах участник в интензивния и опъващ нервите автомобилен трафик. Тогава в най добрия случай стигах до работата за 25 минути. Е, имаше и дни когато стигах и по-бързо, но те бяха изключителна рядкост. Като добавим и непрекъснатите разходи по техническа поддръжка и скъпото и “качествено” гориво, ето го и изводът за този метод на предвижване: “Колата също не е добра алтернатива!”

    Помислих малко и си рекох: “Я да пробвам и с колелото, пък каквото ще да става”! И го направих и този метод използвам и до днес. Времето, за което вземам разстоянието – 14 най-много 17 минути. Наред с това получавам необходимата доза енергия и освежаване особено, когато отивам на работа сутринта, през нощта е валял дъжд (Какъв кеф!). За разлика от колегите, които са все едни намусени, неразговорливи и през пет минути тичат до автомата “за по едно кафе” аз се чувствам бодър и ентусизиран да работя! И накрая не на последно място – почти нулеви разходи нужни в полза на предвижването от моя дом до работата! И ето го и изводът: “Карайте велосипед, граждани и гражданки!” (Не се смейте!) Говоря напълно сериозно. Велосипедът е наистина много добра, даже отлична алтернатива на предвижване не само из града, но и по извънградските зони.

  2. @Тодоре аз имах почти същия опит преди няколко години 🙂

    Поради здравословни причнини се наложи да спра да карам за известно време колелото и така с времето тотално забравих за година колко е хубаво да имаш независим начин за транспорт в града.

    Започнах нова работа и разстоянието от нас до там в зависимост от маршрута варираше между 9-15 километра!!! В началото се придвижвах само с маршрутни таксита – 1,50лв. насам + 1,50лв натам – 3 лв на ден. Смятах маршрутките за най-добрата алтернатива за прекосяване на това разстояние тъй като те караха по най-прекия възможен път който както споменах беше около 9 километра. Задръстването по този най-пряк път беше умопомрачаващо – времето за пристигане варираше спрямо трафика и направените нарушения на шофьора от 50 минути до 1час и 50 минути!!! В даден момент рядко падаше под 1час и 20 минутки и съответно се замислих за друг начин.

    Тествах няколко варианта с градски транспорт и намерих най-бързия – Метро до центъра на София и от там трамвай пак до покрайнините на града (демек описвам триъгълник до средата на града и обратно в края). Така увеличих изминавания път на ~15 километра, но времето за пристигане беше приблизително константа от 45 до 60 минути, тъй като метрото е редовно а трамвая през по-голяма част от трасето си бе отделен от трафика. Цената остана непроменена 1,40 лв. комбинирано билетче в едната посока и толкова на връщане е приблизително същата…

    Замислих се малко и останових, че на мойто бързо ходене аз ще съм за час – час и малко също до офиса и от там веднага се сетих пак за велосипеда! След като 1 час ходене ще ме отведе до работата, то това значи че половин час с колелото най-много ще ме закара там! Така и направих – 30 минути каране на средна скорост, даже бавна след като покараш месец ме отвеждаше на отчайващото далечни и невъзможни 10 километра… Какво са 30 минути спокойно каране …

    Всеки от моите приятели се хваща за главата като чуе 10 километра разстояние, а защо трябва да ги мери в километри, като незнае, че това са едни 30 минути сутрешен тонус по малките улички и парковете с избягване на задръстванията, нервите и мръсния въздух …

    Естествено, не винаги, не всеки може да се качи на велосипеда, НО повечето имат тази възможност, просто ги е страх да се замислят или да се променят лекичко …

  3. Иво и Тошко дано желанието за спорт не ви напуска ,аз това го правя от 10 години във Варна и смея да кажа ,че градът вече ми е тесен.До моето работно място е 8 км и е голямо удоволствие за мен ,дори понякога да се пошегувам с някои сънен шофьор (аз се разсъних , а вие ……защто не опитате с колело така деня започва с тонус и енергя) В началото когато тръгнах с колело имахме светлоотразиаващи жилетки само полицайте ,сметосабирането и АЗ,всички ме гледаха странно от спирки и тротоари, сега вече положението е друго и хората с велосипеди са по отговорни към собствената си сигурност на пътя

Твоя коментар: