2011
02.23

Ще карам колело в гората!Днес (18 Февруари 2011) в Министерството на земеделието и храните бе проведена първа работна среща между представители на повечето велоклубове в България и заместник-министърът, отговарящ за горите и свързаната с тях дейност на министерството, г-н Георги Костов. Редно е от самото начало да поясня, че аз (Любомир Ботушаров) бях един от участниците в тази среща, поради което ще говоря от първо лице, множествено число.

Останалите участници бяха Димитър Димитров и Димитър Димов от велоклуб “Крива спица” и Мирослав Николов. Първият въпрос, който вероятно ще си зададете, е защо точно ние и кого точно представляваме? Никой от нас не е претендирал да представлява всички колоездачи в България – съставът на групата бе излъчен измежду клубовете (формални и неформални) и хората, които се включиха в конкретната работа по структуриране и изчистване на позициите, медийно отразяване, контакти с организации извън нашия бранш и т.н. във връзка с кампанията, която нарекохме “Искам да карам колело в гората“.  Така че, може би е най-точно да се каже, че сме представлявали тази група от хора и клубове, а чрез тях, надяваме си, и доста по-широк кръг планински колоездачи.

Във връзка с представителството е важно да отбележа и още един аспект – това не беше среща, на която да се взимат решения. Днес искахме да разберем в подробности позицията и намеренията на хората, подготвили на практика Закона за горите. Те са и тези, които ще го прилагат. Затова беше важно да узнаем защо е избрана една или друга уредба, какво стои зад конкретните текстове, как ще се прилагат и т.н. От тази гл.т. се надявам, че сме успели да зададем точните въпроси и да добием правилна представа за това какво следва занапред.

И тъй като занапред ще се стигне и до вземане на решения, ще е необходимо много по-стабилно представителство на нашата общност, или поне на субектите, които имат някаква юридическа обособеност. Още тук ще кажа, че в тази посока ще трябва да се работи много и здраво. Това е проблем, който до момента винаги сме подценявали, защото не е имало реална нужда някой да защитава интересите ни пред държавни институции, да договаря с организации от други сектори и т.н. Както всички виждаме обаче, подобно “лежерно” статукво няма как да продължи вечно, затова е време да се замислим как ще изглежда нашето лице в бъдеще.

Сега конкретно към срещата и най-важното от нея:

Първо, в лицето на г-н Костов срещнахме човек, който бе готов за диалог, а не такъв, който иска просто да наложи някаква забрана. В основата на цялата глава 7 от Закона за горите е залегнала необходимостта от регулация на достъпа в горите – нещо, с което всеки разумен човек би се съгласил, защото всеки от нас знае на какви безобразия може да попадне там. Дотук добре! Детайлите обаче също са важни.

По отношение на понятието “пътни превозни средства” буквално от днес има промяна, която е много важна. Както може би сте разбрали покрай целия шум през последната седмица, по-голямата част от закона бе приета вече на второ четене, но отделни текстове бяха останали за разискване и днес те също са били гласувани. Един от тях е в Допълнителните разпоредби на закона, където вече е залегнало легално определение на “пътно превозно средство” за целите на този закон. В законопроекта, с който ние разполагахме до момента, такъв текст нямаше. Не мога да ви го цитирам дословно, ще го видите, когато законът бъде обнародван, но мога да кажа, че велосипедът не е изрично включен в понятието, за разлика от други превозни средства, предимно моторни. Това позволява в подзаконовите нормативни актове понятието да бъде допълнително прецизирано и ще работим в посока велосипедът да не бъде третиран като такова.

Второто важно уточнение е по отношение на чл. 148, ал 5, където се споменават “обозначените за целта трасета”. Тук опасенията ни се оказаха до голяма степен пресилени поради това, че нормата в закона е обща и няма как от нея да се разбере какъв ще е механизмът на обозначаване. След като ни обясниха в общи линии какво ще представлява това и как ще се осъществява, стана ясно, че “обозначаване” не е равносилно на “маркиране” и тези неща тепърва ще бъдат регламентирани, а след това и регулирани на областно ниво чрез планове за управление и т.н. Ще ви спестя технически подробности, които може и аз да не съм разбрал напълно в този първи разговор, но по-важен е принципът – тези обозначавания на областно ниво ще се правят след съгласуване с всички заинтересовани страни и ще следват общ разрешителен режим, от който ще има изключения, а не обратното. Това е, в което ни увериха на срещата в министерството и което, в крайна сметка, е нормалният режим, към който следва да се стремим.

Има още доста технически подробности, като например това какво точно е гора, кои площи са изключени от това понятие, колко време ще отнеме реализацията на всички тези неща. Тези проблеми нямаше как да бъдат разисквани подробно, но отново искам да успокоя всички, че целта не е забрана на карането в гората по пътеките и че ще има реални механизми, чрез които тези регулации да добият, надявам се, максимално добър вид.

Ползата от всичко, направено до този момент, включително и днешната среща, е, че институциите, а и обществото като цяло, вече знаят, че има и такова нещо като велотурист в планината. Г-н Костов и неговият екип отчитат, че ние сме хора, които обичат гората и природата и затова караме там, а не на други места. Имаме принципно съгласие не само за това наши представители да участват при съгласуването на конкретните регулации и подзаконови нормативни актове, но и за цялостно сътрудничество между велоклубовете и институциите, отговарящи за горите, което вероятно ще бъде фиксирано и в документ. Може в момента да звучи абстрактно, но всъщност е съвсем простичко – ние можем да им помагаме със сигнали и предложения, дори с обучение на “новозапалените” колоездачи, с което на практика ще помагаме за опазване на природата и ще заемем мястото си на отговорни и заинтересовани ползватели на горските територии. И като такива, ще имаме своя глас, когато се налага регулиране на достъпа и дейностите в тях.

Оттук нататък за някои хора предстои много работа, но мисля, че си струва усилията и в крайна сметка ще имаме и нещо повече от достъп до горите. Надявам се, че това нещо ще е една по-силна, организирана и способна да защитава интересите си общност от планински колоездачи. Случването й зависи от всички нас, а не от Закона за горите.

Източник: mtb-bg.com

Общо прочитания 1852 , 1 прочитания днес

Няма коментари.

Добави коментар

Твоя коментар: