06.24
Велосипедите започват да навлизат все по-масово в градския пейзаж на София. Броят им през това настъпващо лято значително е нараснал. Едва ли причината за това е подобряването на инфраструктурата. И все пак карането на велосипед в столицата има редица предимства. Защо все повече хора от различни възрасти се доверяват на колелото като транспорт?
Колело, ама друг път. Не, не друг път, а сега. Защото светът отдавна е открил колелото. Остава да се открие и място за велосипеда по улиците на София през 21-ви век. Критици на идеята не липсват. Ще ви напомнят, че почти няма велопътеки. Че липсват сигурни велопаркинги. Че състезанието с шофьорите на пътя е безсмислено.
Че пешеходците няма да отстъпят от тротоарите си. Че колелото е детска отживелица. Че другите ще гледат на вас пренебрежително. И че въртенето на педали не може да се мери с тежкия статус, който би ви придала една лимузина. Защо тогава из града се виждат все повече колоездачи? Сигурно защото на мнозина им е омръзнало да им обясняват как това или онова няма да стане. И са решили да накарат нещата да се случват… на две колела.
Петя Петрова, “Велоеволюция”:
– Мечтаем си за София да изглежда като северните градове, като Копенхаген, като Амстердам.
Петя е архитект. И колоездач, разбира се. Член е на организацията “Велоеволюция”. Тя и нейни съмишленици се събират всеки четвъртък на колодрума в Борисовата градина. Търсят най-добрите позиции за велосипедистите – на пътя, в обществото и в общината. И констатират положителни промени напоследък.
Иво Делин, “Велоеволюция”:
– Въпросът е, че се вижда подобрение в културата на шофьорите от около две-три години. За което не сме сигурни от какво е, но има такова подобрение. Възможно ли е това подобрение да идва от увеличаването на броя на колоездачите в София? Според нас това е единствената логична причина.
Логично идва и въпросът, кое е по-необходимо – изграждането на подходяща инфраструктура или промяна в отношението към колоездачите.
Иво Делин:
– Нещата трябва да се движат успоредно. И двете са важни и приоритетни. С времето всяка държава е минала през този проблем.
Петя Петрова:
– … до три години.
Репортер:
– А как трябва да се придвижват колоездачите в София дотогава?
Стефан Алексиев:
– … да бъдеш доста толерантен на пътя…
За онези, които още се колебаят дали да изберат велосипеда като транспорт, “Велоеволюция” има полезен съвет.
Михаела Райкова:
– … Имаш ли желание, нещата са напълно възможни.
Изводът: за велопридвижване в София са ви необходими колело, каска и кураж. А дали трябва да притежавате такива умения? Не е задължително. Но все пак помага.
Източник: БНТ
Много е точен коментарът на Михаела. Желанието е най-добрият спътник, за да направиш нещо. Куражът идва с желанието. От моя гледна точка ще го кажа. Когато се качиш на колелото и тръгнеш на път (без значение дали караш по улиците на града или караш по извънградски пътища), трябва да имаш едно на ум, че ти и колелото сте част от движението, а не че си просто някакъв придатък, който се “шляе” наляво и надясно по платното за движение и дразни останалите участници на пътя.