Велоеволюция

Нека си признаем  – формулата колело+работа (бизнес)=успех не е сред първите неща които бихме взели предвид при конструирането на бизнес стратегия. Подобни примери и даже цяла ниша на консултантски услуги, обаче се множат с навлизащите в практиката планове за устойчива мобилност. На практика това не е някаква уникална новост, а по-скоро нов поглед към организацията на всички транспортни дейности свързани с дейността на предприятие, бизнес парк, офис сграда и т.н. Плановете за устойчива мобилност позволяват да се повиши ефективността на използване на транспортни средства, разбира се – да се намалят разходите, но и да се повиши достъпността, да се разрешат проблемите с паркирането и да се повиши качеството на средата. Всичко това няма как да мине без включването на велосипедни мерки или поне без обмисляне на възможностите, които велосипедното придвижване предлага. Добрият консултант би предложил множество методи за повишаването на ефективността на придвижване на служители, стоки и товари като включи в плана за мобилност ползване на обществен транспорт, работа от вкъщи за служителите, промяна на работното време, служебен транспорт, оптимизация на служебните пътувания и др. мерки съобразени с конкретните нужди на компанията. Най-добрият консултант, обаче ще накара клиента си да се замисли дали сред всички мерки може да се включи и

Велосипед, защото

Освен тривиално и до болка известните предимства свързани с опазването на околната среда, велосипедите са транспортните средства, които могат да донесат множество преки и косвени ползи, ако са допуснати до служебната среда там където могат да изпълняват конкретни функции.

До работа с колело. Най-добрият начин да се намали нуждата от парко-места за служители, клиенти и посетители е да се осигурят възможности за пътуване с велосипед, паркиране и дори ползване на велосипедни услуги като ремонт и поддръжка, ползване на служебен велосипед или на велосипед под наем. Компаниите и институциите могат лесно да стимулират служителите си особено ако в непосредствена близост е изградена или се планира подходяща велосипедна инфраструктура. Такъв подход успешно се прилага при наличие на струпване от бизнеси в индустриални зони в малките и средни градове, както и при офис сгради. Стимулиране на велосипедното придвижване обаче не е чужда практика и за болници и учебни заведения, където  динамиката на посещенията не може да бъде посрещната с осигуряване на големи автомобилни паркинги.

Карането на велосипед в града не е опасно. Тук се налага да разсеем съществуващия мит, че карането на велосипед в града е опасно, защото няма достатъчно велосипедни алеи. В България и по света колелото е пътно превозно средство. Това означава, че мястото му е на улицата, на пътното платно. Нека бъдем реалисти – невъзможно е на всяка улица да бъде построена велосипедна алея, но е възможно хората придвижващи се с велосипед да избират подходящи безопасни маршрути, така че конфликтното съприкосновение със скоростното автомобилно движение да е най-малко. Затова и фирмените планове за мобилност с включени велосипедни мерки, задължително препоръчват обучителни мероприятия свързани с безопасно движение на велосипедистите, избор на маршрути, запознаване с наличната вело-инфраструктура и т.н.

Движението е здраве. Заседяването и затлъстяването са признат бич за градското население с всички съпътстващи здравни и психологически последици. Заетият човек все по-често е напрегнат, депресиран, болен и поради всичко това неработоспособен и нещастен. Научните изследвания свързват тези ефекти с най-различни взаимосвързани причини, сред които лошото качество на градската среда и липсата на достатъчна двигателна активност. Използването на велосипед съвсем пряко намалява тези ефекти по изключително прост начин – осигурява необходимата двигателна активност за времето за пристигане до работа или до дома, като разтоварва натрупаното напрежение. Това е така, защото човек има възможност да избира ненатоварени с автомобилно движение маршрути, да се движи в паркова среда и да споделя пътуването си по-лесно с близки и колеги. Допускането на велосипедите толкова близо до живота на служителите има и друго предимство видно от примерите в чужбина – публичните пространства, улиците и площите заобикалящи сградите и учрежденията се освобождават от прекомерен трафик и струпване на автомобили. Такова преобразяване и подобряване на средата влияе положително върху мотивацията за работа у служителите и приемането на положителен образ на компанията от срана на посетители и клиенти.

Вело-мотивация. Съществува още един мит – няма достатъчно велосипедисти и нарочните велосипедни мерки не изглеждат оправдани. Всъщност са малко хората, които не умеят да карат велосипед, а мнозинство са хората които искат да велосипедират, но имат своите страхове или им липсват елементарни условия. Задача на фирмения план за мобилност е да предложи такива велосипедни мерки, които да поканят хората да използват велосипед и едновременно с това да се създадат необходимите условия. Инвестициите за служебни велосипедни паркинги са несравнимо по-малки от средствата за осигуряване на автомобилни парко-места или от финансовите стимули за служители за ползване на обществен транспорт. Истината е че, ако целта на дадено пътуване (служебно, работно, лично) е на разстояние от 3-7 км, то може да се извърши  с велосипед като времето за пристигане е сравнимо и понякога по-малко от необходимото време за пристигане с автомобил. Освен велосипеден паркинг обикновено се препоръчва на компаниите да осигурят съблекални и баня, а от голяма полза са комплект инструменти за ремонт и резервна екипировка – светлоотразително облекло и елементи, дъждобрани, каски и т.н.

Велосипеди за вътрешен транспорт и карго-велосипеди. Добре забравена практика в България е придвижването с велосипед в рамките на индустриална зона, територия заета с производствени и складови помещения или бизнес парк. Консултантите по устойчива мобилност препоръчват въвеждането на служебни велосипеди за такива вътрешни пътувания, като освен разходите така се намалява замърсяването и натоварването с паразитен вътрешен трафик на автомобили. В някои случаи се препоръчват и товарни (карго) велосипеди с които се обезпечава превозването на леки товари в малки количества. Светъл пример е въвеждането на такива велосипеди съвсем наскоро в Комбината за цветни метали – Пловдив, станало възможно благодарение на Енергийна агенция Пловдив в рамките на европейски проект. Въпреки добрите стари велосипедни традиции, велосипедиращите работници не са били много, но пък паркингът за автомобили се оказал пренатоварен. Освен стимулите за отказ от личен автомобил и поллзване на служебен и обществен транспорт, за служителите на КЦМ са осигурени 60 велосипеда за придвижване в района на предприятието и 2 карго велосипеда. Благодарение на Енергийна агенция Пловдив подобни велосипедни решения са реализирани и в рамките на Международния панаир и при гребната база в града.

С такива добри български практики можем да се присъединим с чисто сърце към крилатата мисъл на Хърбърт Уелс  – “Когато видя възрастен на велосипед, не се отчайвам за бъдещето на човечеството”.

Автори: Радостина Петров и Георги Алексиев