2013
10.31

На вниманието на велосипедистите в София предлагаме една статия, която показва системен проблем в планирането на столичната транспортна инфраструктура, който в случая засяга изцяло кръстовището на Лъвов мост и велоалеите, които трябва да преминат оттам.

В първоначалното предложение от проектантите, което изтече и в пресата, велосипедните алеи бяха пропуснати – включително изградената вече такава по бул. “Мария Луиза”. В предложеното от Столична община решение на кръстовището е предвидена велосипедна алея само по протежение на бул. “Мария Луиза”. Велоалеята е двупосочна и осигурява само диагонално пресичане за велосипедистите. Видно единствено от преброяванията направени от сдружение “Велоеволюция” през 2012 г. е, че преобладаващия поток велосипедсти е по бул. “Сливница”, за което направление в предложения проект не е осигурено безопасно преминаване и пресичане. Това е нужно и според ОУП на София, където по бул. “Сливница” е предвидено за изграждане велосипедно трасе.

Присъединяваме се към желанието на Група Град, сдружение “Трансформатори”, “Спаси Метрото!”, сдружение “Градски транспорт и инфраструктура” и др. транспортни специалисти, че Лъвов мост се нуждае от една различна реконструкция!

Мост в остров – Лъвов мост и…

Автор: Гергин Борисов

Източник: http://www.webcafe.bg

“Може би нищо не трябва да правим?”, пита риторично Диков (главният архитект на София Петър Диков – бел.р.), чакащ всички да сведат виновно глави. А в същото време, на екрана в залата на общината, пред погледите на членовете на Архитектурната комисия към Столичен общински съвет, на симулацията на подобрения и улеснен трафик около островния мост с естетическа градина, се трупа задръстване…

От няколко месеца в архитектурните и урбанистични среди горещо се коментира Лъвов мост. Той е казус, който активира гражданските и експертни сдружения да изкажат позицията си. Отвореното писмо, публикувано от Група Град, Сдружение Велоеволюция, Гражданска Интернет Инициатива Спаси метрото, Сдружение Трансформатори, Сдружение Градски транспорт и инфраструктура, Гражданска Инициатива За обществен и релсов транспорт и Мрежа за гражданско действие до кмета на Столична община, остана като глас в пустиня.

Всичко това – в потвърждение на тезата, изказана в него, че Столична община няма кадровата, експертната и най-вече – мениджърската компeтентност, да защити собствените си проекти и предпочита мълчаливо да ги придвижва и да игнорира обществените реакции, отколкото да анализира казаното от тях и да се съгласи да промени методиките си на предварителен анализ, върху който се базират разходи за милиони левове.

Общината не е еманация на злото. Напротив. Ако не друго, то тя е олицетворение на българския преход: огромно бюрократично валмо, задушаващо и малкото инициативност, зародила се нейде из туловището ѝ. Проектанти, проектиращи без концепция, анализатори, ровещи за данни без задание, транспортни експерти, планиращи градския транспорт без цялостно проучване за пътникодвижението в града.

Целият капацитет на Столична община се изчерпва до това, когато се поставят важните въпроси за ефективността на дадено решение, да се извадят по-детайлни и слънчеви рендъри на същото неефективно такова.

Което отново ни връща на Лъвов мост: всичко започна с една картинка, пусната от избрания изпълнител, без знанието на Столична община. Картинка, представяща знаково градско пространство, преструвайки се, че е завършен проект, който ще се започне, едва ли не, след дни, за която нито кметът, нито главният архитект, са дали съгласието си. След бурята от становища и критики, ни бе представена алтернатива, която е същата, но с повече цветя.

Междувременно Група Град все още държи на сайта си алтернативна разработка за Лъвов мост, която съдържа в себе си стила на съвременна транспортна комуникация и запазва елегантната и непрекъсната връзка на Лъвов мост с останалата част на града.

Общината предлага изграждането на два автомобилни моста, с по две платна с широчина около 10 метра и обща дължина около 150 метра. Иначе казано, Общината предлага, площад Лъвов мост да бъде кръгово със светофари и обживяна пешеходна зона в средата – прецедент в световен мащаб и провал навсякъде, където някой е имал смелостта да го реализира.

Ще го повторя отново, за да бъде ясно: кръговото на площад Лъвов мост ще е със светофари. Т.е., от гледна точка на шофьорите, нищо няма да се е променило – преходът от Сливница към гарата ще минава през един светофар, в обратната посока – през два. Кръгово със светофари – защото нищо не казва “да усвоим едни пари”, като да построим инфраструктура за милиони, с която решаваме само един от общо три проблема. Ето ги и тях по ред на номерата:

1. Пробив Данаил Николаев

150 метра булевард от никъде до никъде пред Централна автогара София бе обещаното начало на реализирането на булевард, планиран още в средата на миналия век. Свързващ Централна със Сточна гара, пробивът е проектиран, за да разтовари Лъвов мост.

Липсата на този булевард е основната причина всички автобуси от Централна автогара да се редят в колони, и всички автомобили, правещи ляв завой на Лъвов мост, да го задръстват.

Как това се отразява на симулациите, направени за аргументиране на проекта? Никак. Симулацията показва Лъвов мост така, сякаш “Данаил Николаев” никога няма да се реализира. Защо това е проблем? Защото според някои независими изследвания, след реализирането на пробива, броят на шофьорите, завиващи от бул. “Мария Луиза” към Сточна гара няма да намалее от 800 на 300, както твърди арх. Диков, а на нула. Това предизвиква въпроса доколко парите, вложени в съответното кръгово, си струва да не бъдат инвестирани в “Данаил Николаев”.

Спомене ли се за пробива, арх. Диков започва да го описва като невъзможен, защото “забърсва” цели “два квартала с масивни 3-,4-,5-етажни къщи”. Така ли е в действителност? Не. Четириетажната сграда за отчуждение е само една. Триетажните са две, двуетажните – две, едноетажните – три и пететажните – нито една.

В същото време, половината от изброените сгради или са в окаяно състояние, или необитаеми, така че стойността на отчуждението им няма да натежи толкова на бюджета на общината.

На срещата в общината, арх. Диков изказа мнението си, че между Лъвов мост и “Даниал Николаев” няма никаква връзка, което ме кара дълбоко да се замисля като как арх. Диков е успял да аргументира “Данаил Николаев” преди пет години, като главен разтоварителен маршрут за Лъвов мост, а сега изведнъж е установил, че връзка няма…

2. Траншеи по бул. “Сливница”

В предложението на енигматичните проектанти, създали проекта на Столична община, фигурират два тунела под бул. “Мария Луиза” с обща дължина от над 200 метра. Над тези тунели трябва да се реализира програма за трайно озеленяване, което означава потъване на покривната плоча с минимум 1 метър и общо потъване на платното с 6 метра от нивото на терена.

От друга страна, предложението на Група Град е те да бъдат заместени с открити траншети и бул. “Мария Луиза” да ги премоства, като запазва широчината си от 28 метра, или иначе казано – тунелите под бул. Мария Луиза да са общо 78, не 224 метра. Това предложение също така позволява началото на рампата за тази траншея (която ще е и по-плитка с един метър) да започне много по-близо до площада и скъсява дължината ѝ.

3. Сточна гара

Арх. Диков неведнъж изтъкна: “Сточна гара е най-инфарктното кръстовище по “Сливница” и реализирането на “Д. Николаев” ще го направи невъзможно.”. Остава загадка, защо тогава не се започне именно от него, а се почва с Лъвов мост… Ще дочакаме ли, като граждани на града, и като данъкоплатци, отговори на тези въпроси? Не е ясно. И като казах данъкоплатци, нека обсъдим и цената:

Цена на проекта

Оценката на Столична община за проекта възлиза на 23 милиона лева. А според арх. Диков, разликата между двете предложения (на все още непредставените на широката общественост и стриктно пазени в тайна проектанти и това на Група Град) е 350 000 лева. 146 метра по-къс тунел, 1/3 декар по-малко мостови конструкции, по-къси и плитки рампи към траншеите и всичко това – 350 000 лева.

Заключение

Абсурдни аргументи, мост в остров, пешеходна зона насред активно движение, градски транспорт без концепция, кръпки, смехотворни естетически решения, които никой няма да има време да разчита, защото ще е твърде зает да оценява опасността от пресичането на велоалея (за пешеходците) или на пешеходен поток (за велосипедистите).

Пред Архитектурната комисия, арх. Диков за пореден път се опита да вмени на гражданските организации вина, чрез финтовете на обратната психология, че едва ли не, те с нежеланието си да дват картбланш на недоносени решения, пречат на развитието на града.

А какво ли ще вменява утре, когато се окажат – за пореден път – прави?

Общо прочитания 1754 , 1 прочитания днес

Няма коментари.

Добави коментар

Твоя коментар: