2013
08.24

dsc02886Освен че броиха велосипедистите на няколко ключови кръстовища в София преди една година, от “Велоеволюция” правят доста други неща, за да могат хората в столицата да се придвижват безопасно с колело. Като групови обучения за правилно, безопасно и приятно каране в реална градска среда; събития и велошествия, с които популяризират велосипедния транспорт, а и писмени становища за инфраструктурните проекти на Софийска община, когато става дума за велосипеди, участия в работните им групи и консултации с общинарите. В началото организацията се е сформирала”на протест”, сега обаче от общината сами ги търсят за съдействие по вело-въпросите. Поговорихме с Михаела Райкова от “Велоеволюция” докъде са се развили нещата в града в момент, когато бумът на велосипедистите по софийските улици се вижда и с просто око.

Как може София да стане безопасна и удобна за придвижване с колело?

– Рано или късно велосипедната инфраструктура ще се развие, но е много по-важно шофьорите да са отговорни на пътя и да се съобразяват с велосипедистите като с равноправни участници в движението, да се оглеждат постоянно за велосипедисти на пътя, и в трите огледала. Когато ги видят на пътя, не да им бибиткат, защото са една идея по-бавни на някои места или са застанали пред тях на светофара, а да се съобразяват с тях като част от трафика на града.

Разбира се и велосипедистите трябва да спазват правилника на движение.

Кои са най-важните правила за безопасното придвижване с велосипед?

– Велосипедистът трябва да се движи в най-дясно на пътното платно и да спазва сигналната уредба на пътя, която важи за автомобилите. Редно е да ползва предимствата, които ползват и шофьорите. За съжаление обаче преобладаващо шофьорите у нас не дават предимства, които по право се полагат на велосипедистите на пътя. Така се изпада често в конфликтни ситуации, дори и инциденти. Ако ползваме предимството си, е много важно да имаме визуален контакт с шофьора, за да се уверим, че и той е съгласен, че можем да ползваме предимството си.

От друга страна у нас велоалеите се строят на тротоарите. Ако караме по тях и стигнем до улица, обикновено трябва да пресичаме на пешеходна пътека с пешеходци. Добре, но до този момент съм бил велосипедист, сега изведнъж трябва да стана пешеходец. Никой не кара шофьорите да слизат на кръстовищата и да си бутат автомобилите, измислени са конкретни решения за тях как да ги пресичат.

При велосипедистите, които карат на велоалея, трябва да е ясно, че са велосипедисти, независимо, че има светофар. Трябва да има обозначено място, където да преминават те специално и непосредствено до него да е пешеходната пътека за пешеходците, за да не си пречат те взаимно и да е удобно и безопасно за всички на пътя.

Какви са основните грешки специално на софийския велосипедист?

– Не използват никакви знакови сигнали, за да обозначат на къде поемат на пътя, на къде завиват, а никой не може да чете мислите ни. Така маневрите ни могат да бъдат изненадващи и опасни. Редно с ръка да дадем знак накъде сме. Дори когато спираме, трябва да сигнализираме, защото с велосипед е много лесно спиране и тръгване, но никой друг участник в движението не знае за тези намерения.

Велоалеите ли са решението на градската вело-инфраструктура?

– Велосипедистите са преди всичко част от движението по улиците. Когато стане дума за тях обаче, в България основно се мисли за велоалеи, а има много други решения. При светофарите например е много лесно да се направи изнесена стоп-линия за велосипедисти, където те да се събират, за да спират накуп отделени и всички други участници в движението да ги виждат добре и да се съобразят с тях и тяхната посока на движение.

Защо тогава има недомислици с велосипедната инфраструктура в София? 

– Февруари месец правихме обучение с проектантите на тези вело-проекти. Тогава те ни обясниха, че наредбите, с които трябва да се съобразяват, са много остарели и им пречат. А те от своя страна са инструктирани да подготвят проект за велоалеи като не пипат редица неща от съществуващата градска пътна инфраструктура. За сравнение, холандските експерти, които бяха на посещение в България тази година и представиха техния опит на представители на общината ни, споделиха, че техните проектанти на велоалеи имат право да променят цялото движение.

Много неща от холандския опит – толкова удобни, логични и евтини, са напълно приложими в наши условия. Те наблегнаха много на това, че всъщност велосипедната инфраструктура трябва да е удобна и свързана, така привлича още нови велосипедисти. Хората у нас вече започват да ползват тези идеи на думи, но все още не съм ги видяла реализирани.

Иначе общината комуникира с нас проектите си за вело-инфраструктура. Ние от своя страна пращаме становище за всеки един от тях, но съветите и мнението ни много често не кореспондират с изпълнението на проекта в последствие.

Кои са фрапантните недомислици на вело-инфраструктурата в София?

– За мен най-трудно е да се движа по велоалеята на бул “Евлоги Георигев”. Тя е първата велоалея в града, отделена от трафика много добре, в сърцето на центъра и въпреки това аз почти не я използвам – неподдържана е, вечер е много тъмна, често има паднали клони по нея, има изненадващи дупки, направени най-вероятно от камиончетата, с които залесяват там. И основното е, че за да стигна от точка А до точка Б само по нея, отнема точно два пъти по-дълго в сравнение с карането на колело по улицата, сравнявала съм специално. При пресичането на кръстовищата по нея, се налага да минеш през три светофара всеки път, за да продължиш отново по нея. На Орлов мост няма рампи, по които да слезеш и да изкачиш подлеза.

Неприятно ми е да карам по велоалеята по бул. “България”. Махнаха асфалта по нея и го замениха с павета. Велосипедистът влиза по рампите в подлезите, които са широки и не са стръмни, но изведнъж попада на тъмно и трябва да вземе остри завои 90 градуса, след които често засича неочаквано пешеходец. На един от подлезите, велоалеята става от двупосочна еднопосочна, трябва да смени изведнъж посоката, а никъде тази промяна не е обозначена предварително, няма упътване накъде да поемеш.

Подлезът е територия на пешеходците, а при нас е включен във велосипедната инфраструктура на София. Кои правила важат на тази територия? Не е редно велосипедистите да слизат там, защото не е за пътни превозни средства, а от друга страна това не е никаква вело-инфраструктура, ако на кръстовищата рязко оставят велосипедистите да се оправят сами.

Имате ли обяснение за ръста на велосипедистите в столицата последните две години?

– През последните няколко години в общината вече има някакво разбиране за нуждата от велосипедна инфраструктура. Появиха се доста нови велоалеи, което канализира движението на хората с колела в града. Това дава и по-лесен избор за тези, които са били пред дилемата да карам или да не карам в града, най-малкото биха опитали вече.

Има ли актуални данни за този ръст, за да съобразят с него инфраструктурата на града?

– Столична Общината не разполага с абсолютно никакви статистически данни за велосипедистите. Миналата година ние направихме доброволно изследване на велосипедните потоци, само в един кръг от центъра с 20 кръстовища в пикови часове, но няма цялостно преброяване.

През 2010 г. общината беше поръчала на външен консултант да направи оценка на движението на града за Генералния план за движението на София, имаше много малка част за велосипедистите. За да се оцени трафика им, трябва да се броят. Велосипедистите бяха отчетени с нещо като 10 човека на бул. “Витоша”, което дори и за 2010 г. не е реалистично.

Добре е на всеки две години да се прави такова преброяване. Когато има нова инфраструктура е редно също да има оценка дали се ползва. Ако се прави по-качествено, ще се ползва още повече.

А това, че липсват тези данни как рефлектира на ситуацията? 

– Например нещата се случват обратно в България. На мястото, където се пресичат ул. “Драган Цанков” и бул. “Евлоги Георгиев” например има много голям поток на велосипедисти заради велоалеята и парка, но едновременно с това има и много пешеходци и автомобили. Миналата година там правиха реконструкция, но с нея намалиха тротоара с няколко метра и сложиха огради, за да не се пресича неправилно. В момента се получава страшен конфликт, защото за велосипедистите няма никакво място. Ако слязат от колелото си и го бутат на пешеходната пътека, реално те заемат двойно повече пространство и това не решава проблема с човекопотока на светофара.

Редно беше да измислят по-добро решение за пресичане на улицата за велосипедистите, на които сега им се налага да пресекат три светофара, за да преминат едно кръстовище и да продължат по велоалеята.

И въпреки всичко това, какви са предимствата да се придвижваш с колело в София?

– Много по-бърз и независим си от трафика. Винаги съм живяла в крайни квартали и за да стигам до центъра, където основно имам работа, срещам се с приятели и прекарвам доста време, трябва да сменя поне две превозни средства на градския транспорт само в едната посока, ограничена съм с това да ги чакам, вечер също губя време в това, за да се прибера и съм зависима от часа, до който градския транспорт работи.С колелото няма подобни ограничения, просто излизам и стигам бързо, където поискам. Конкретно в София стигам за много по-малко време. А и физически се чувствам много по-добре с колело.

Има ли знчение какво точно колело караш в града?

– Има вече тенденция да се кара с градско колело, което е по-подходящо за градска среда, но основната част от хората в София все още карат планински велосипеди. Градският велосипед например те прави по-видим, защото се кара в изправено положение. Планинското колело се кара в наклонена и ниска позиция и велосипедистът не се виждат добре отдалеч от другите шофьори на пътя. За да те пазят, е много важно да те виждат добре и отдалеч.

Защо изчезна велоалеята на бул. “Витоша”?

– През 2012 г. приеха програма за развиване на велосипедния транспорт до 2015 г. – предвидено е алтернативна велоалея на ул. “Ангел Кънчев”, която да компенсира заличаването на тази на Витоша. Логично е обаче докато се изгради алтернативата, да се ползва старата велоалея, а в момента тя е изтрита от пешеходна “Витошка”. Септември месец мислим да повдигнем този въпрос пред общината, защото това е изключително използвана пресечка от велосипедистите.

Появи се вече тезата, че “Ангел Кънчев” е много малка улица и правенето на велоалея там е абсолютно нереалистично. Какво е вашето мнение?

– Абсолютно е възможно да има велоалея там без тя да се строи специално. Планът е тя да е двупосочна велоалея на улицата, наред с еднопосочно платно за автомобилите. Това е доста актуална тенденция в Европа в момента, “contraflow” се нарича. Трябва само да се забрани паркирането на коли там и да се сложи зона за придвижване с 30 км/ч.

Позволено ли е принципно това каране не велосипед срещу движението? Много хора смятат дори, че е по-безопасно.
– Интересно е това. Аз съм правила обучение на хора, които са много опитни велосипедисти и единият от най-добрите в групата се движеше много в насрещното. Ние обаче сме част от движението на улицата и не можем да се движим срещу него по свое усмотрение. Ако има инцидент и сблъсък с насрещна кола, ударът е много по-силен и съответно опасен. Никой не те очаква да си там.

Как ще коментирате това, че КАТ се активизираха вече спрямо велосипедистите? 

– Добре е, че КАТ вече приемат велосипедиситте като част от движението. Всеки полицай трябва да е информиран къде и как трябва да се движат велосипедистите. Ние от “Велоеволюция” се срещахме и говорихме с КАТ на тази тема. Установихме, че има нужда да се повиши културата на движение на пътя, тъй като много велосипедисти карат без светлини например и по свои правила, а това не е редно. Сега предстои с отдел “Превенция” от МВР да направим обща кампания като раздаваме по време на Седмицата на мобилността (16-22 септ.) информационни брошури за велосипедистите. Отново акцент е, че те трябва да спазват пътните правила за движение. Кампанията ще е в няколко града, не само в София.

Има ли някакво решение на проблема с масовото крадене на колела?

Добрата новина е, че отдел “Превенция” в МВР са се активизирали заради големия брой кражби на велосипеди. В тази връзка именно те се свързаха с нас, ние пък ги препратихме към сдружение “Велорегистър”, които направиха система за регистрация на велосипедите в града и чрез регистрационен номер всеки в последствие може да си търси колелото, в случай че изчезне. Идеята е този регистър да се ползва вече от МВР. В него обаче не могат да се регистрират колела втора употреба, защото те нямат касова бележка, няма документ, доказващ, че това колело е нечия собственост. Проблем е също, че няма застрахователна агенция, която да застрахова колело.

Интервю на  Босилена Мелтева с Михаела Райкова

Източник:  http://www.dnevnik.bg

Общо прочитания 1228 , 1 прочитания днес

Няма коментари.

Добави коментар

Твоя коментар: