12.20
Всички жители на холандската столица са наясно: велосипедът е “малката кралица” на амстердамските улици. Да му мисли всеки, който се изпречи на пътя й. Това, което е известно по цял свят като характерна черта на града, обаче заплашва да се превърне във всекидневен кошмар, пише вестник Le Monde.
Град пионер
Настоящата велосипедна инфраструктура (велоалеи, паркинги за колела, отделни светофари и т.н.) е плод на съдбоносни решения, взети през втората половина на 20-и век. През 60-те години холандската столица се разширява, а автомобилите като предпочитано средство за придвижване започват да създават сериозни проблеми като задръстванията. Обмисля се строеж на големи шосета, които да пресичат центъра на града – проект, който в края на краищата е изоставен.
През 80-те години местните власти осъзнават ползата от велосипедите като масово транспортно средство, още повече че в Амстердам има безброй тесни улички и канали. Липсата на местен автомобилен производител след изкупуването на холандската DAF от Volvo най-вероятно също помага за разпространението на колелата. Употребата им се стимулира и от интермодалността, която позволява на жителите да използват няколко транспортни средства, за да стигнат от едно място до друго.
Нов феномен – велозадръствания
Успехът на велосипеда днес надхвърля изградената инфраструктура. Всеки ден в града с 800 000 жители 490 000 души използват колела, на които изминават общо 2 милиона километра. През 1992 г. колоездачите са били 340 000, което означава увеличение с 44% за 20 години. Този експоненциален ръст предизвиква проблеми като например велозадръстванията. “Най-използваните велоалеи са прекалено малки за растящия поток от колоездачи”, признават от градския съвет преди няколко седмици и обявяват строежа на нови 15 километра велоалеи.
В някои части на денонощието карането на колело съвсем не прилича на здравословна разходка. Излизането извън велоалеите е опасно, като се има предвид останалият трафик от коли, обществен транспорт и пешеходци. Да не забравяме скутерите, на които е позволено да използват велоалеите, при условие че карат с до 20 км/час. Според последно проучване обаче ограничението съвсем не се спазва, а малките моторчета се движат средно с 36 км/час.
“Трябва непрекъснато да се оглеждаш, направо е истински стрес!”, споделят редовните велосипедисти. Една от главните улици в града – Damrak – дори вече е кръстена “Камикадзе”. Наблюдава се и силен ръст на инцидентите с колоездачи. През 2009 г. те са съставлявали 56% от 950-те тежко ранени в столицата, срещу 48% през 2000 г.
Според Нанси Нютебом, управителка на магазин за колела, неспазването на правилата при велосипедистите не се различава особено от това при шофьорите: “Много от тях пренебрегват светофарите, карат, докато говорят по телефона, или са със слушалки… Има всякакви безразсъдни.”
Място за паркиране
Най-големият и най-видим проблем обаче е насищането на местата за “паркиране” на колела. Въпреки че има общо 200 000 места по улиците на града и още 30 000 в специални гаражи, всяка решетка, уличен фенер и разбира се перилата на мостовете над каналите са окупирани от заключени с катинари велосипеди. Дори огромният паркинг на централната амстердамска гара, който побира 10 000 колела и е на три етажа, е винаги пълен. Той се е превърнал и в едно от най-сниманите от туристите места в града.
Недостигът на места води до други трудности. “Нещата наистина се влошават”, въздъхва Джон, който всеки ден оставя велосипеда си на гарата, за да вземе влака за работа. “Сега пристигам с 15 минути по-рано от преди, за да си намеря място. Случвало ми се е да си изпусна влака заради това…или полицията да ми вдигне колелото, защото съм го оставил не където трябва!”
Това не обезкуражава гражданите и гостите на Амстердам. 40% от тях използват велосипед преди или след пътуване с влак или друг обществен транспорт. През 80-те години процентът е бил едва 6.
В опит да разреши проблема кметството е обещало да уреди 1700 нови места на централната гара до 2016 г., а впоследствие да построи подземен паркинг, с който до 2020 г. те да станат общо 17 500.
Няма ми колелото…
Поради насищането на рампите много столичани си заключват колелата където намерят. Това обаче е рискована стратегия, тъй като няма гаранция, че после ще си ги намерят отново. От една страна, полицията вдига велосипедите, които пречат на преминаването и които са останали на едно и също място в продължение на няколко седмици. Това прави 50 000 репатрирани колела в Амстердам на година.
Кражбите са другият риск. Официалните данни са за 90 000 откраднати колела годишно в Холандия, но по общо мнение това число е силно занижено. Според различни източници реалната бройка варира между 500 000 и 1 милион. За сравнение, кражбите на коли са около 11 000.
Поради тази причина мнозина предпочитат да си купуват по-евтини модели или направо велосипеди втора употреба. Това стимулира феномена на препродажбата на откраднати колела. В опит да се преборят с него, властите са въвели изискване търговците да записват серийния номер на всеки велосипед, както и името на предишния му собственик.
Мисли за бъдещето
Редовните колоездачи мечтаят за идеалния град без автомобили. Според Херит Фабер от съюза на велосипедистите в Холадия Fietersbond трябва систематично да се мисли за промяна на целия град. “Колелото повдига въпроса за градоустройството”, обяснява той. “Например, не може вече да строим огромни търговски центрове в периферията на града… Велосипедът води до връщане към малките квартални магазини.”
Fietersbond участва в сесиите на градския съвет, има право на глас по въпросите, свързани с интересите на велосипедистите, и съветва или издава критики по всеки нов важен проект. “Манталитетът ни е еволюирал, властите вече ни взимат “несериозно”, радва се Фабер. И заключва: “Употребата на колела е по-евтина и е по-добра за здравето на всички: тук в Холандия регистрираме една от най-ниските стойности на затлъстялост в Европа. Със сигурност велосипедът е сред основните причини за това.”
Източник: http://www.dnevnik.bg